I. Киберпънк.

1/ Ние сме онези, различните. Технологичните плъхове, плуващи в океана от информация.

2/ Ние сме, затвореното, малко дете в училище, седнало на последният чин, в ъгъла на кабинета.

3/ Ние сме ученикът, който всички ученици мислят за странен. 4/ Ние сме студентът, пробиващ компютърни системи, изпробвайки колко дълбоко може да стигне. 5/ Ние сме възрастният човек в парка, седнал на пейка с лап-топ на колене, програмирайки поредната виртуална реалност. 6/ Наш е гаражът, пълен с електроника. Поялника на бюрото в ъгъла, до разглобеното радио е, също, наш. Нашо е и мазето, обзаведено с компютри, бучащ принтер и писукащи модеми.

7/ Ние сме тези, който виждат нещата от различен ъгъл. Нашата гледна точка, разкрива повече от колкото другите виждат. Обикновенно хората виждат само опаковката, ние виждаме и съдържанието. Реалсити с очила на мечтатели.

8/ Ние сме онези странни хора, който съседите почти не познават. Затворени в себе си, по цял ден висящи пред компютъра, тарашейки из мрежата. Не излизаме от дома, често. Само от време на време. Колкото да отскочим до близкият магазин за електроника, до обичайното барче, да се срещнем с някой от малкото приятели или пък клиент, до търговеца на дрога от задната улица или просто за малка разходка. 9/ Нямаме много приятели, само малцината с които от време на време отиваме на някой купон. Всички останали познаваме от мрежата. Истинските ни приятели са там, от другата страна на жицата. Познаваме ги от любимият IRC канал, от NEWS групите в които пишем, от системите в които висим...

10/ Ние сме от тези на които не им пука за хорското мение, не се притесняваме за това как изглеждаме или за това какво си приказват хоарата зад гърба ни. 11/ Повечето от нас обичат да живеят в анонимност, неизвестни за никого освен малцината с които контактите са неизбежни.

12/ Други обичат гласността, обичат славата. Те са познати из ъндърграунд средите. Техните имена се знаят и се споменават, често. Но всички ние сме обединени от едно- ние сме Киберпънкове.

13/ Обществото не ни разбира, ние сме "странни", "смахнати" и "откачени" в очите на обикновенният човек, държан на далеч от информацията и свободните идеи. Нашият начин на мислене бива отхвърлян от обществото. Обществото, действащо и мислещо по един и същ начин- клише.

14/ Отхвърлят ни защото мислим като свободни хора, а свободното мислене е забранено...

15/ Киберпънкът няма външен вид, той не е движение. Киберпънкове са хора от никому известният човечец, през пристрастеният към техниката художник, музикантът, изпълняващ електронна музика до повъхностният учен. 16/ Киберпънкът вече не е просто литературен стил, вече не и обикновенна под-култура. Киберпънкът е напълно самостоятелна култура. Култура, която ни обединява с общите ни интересеи, виждания и разбирания. Ние сме едно цяло. Ние сме Киберпънкове.

II. Обществото.

1/ Обществото, което ни заобикаля, е задръстено от консервативност, която дърпа всичко и всички към себе си, докато потъва, бавно, в плаващите пясъци на времето.

2/ Колкото и на някои да не им се вярва, всички ние вижеем в едно болно общество. "Реформите", с които нашите правителства, така умело се хвалят са нищо повече от малка стъпка напред, когато може да направи цяла крачка. 3/ Хората се страхуват от новото и неизвестното. Те предпочитат старото, познатото и изпитаното. Те се страхуват от новото, от това, което то може да им донесе. Страхуват се да не загубят, това, което вече имат. 4/ Страхът им е толкова голям, че е превърнал революционното във враг и свободната идея, в негово оръжие. Това е тяхната грешка. 5/ Хората трябва да оставят този си страх назад и да тръгнат напред. Какъв е смисълът да държат на малкото, което имат днес, когато могат да имат повече, утре. Всичко, което трябва да направят е да протегнат ръце и да потърсят новото. Да дадат свобода на мисълтта, идеята, словото... 6/ Векове наред, всяко поколение е било възпитавано по един и същ начин. Идеали, е това, което всеки следва. Индивидуалността е забравена. Хората мислят по един и същ начин, всеки следвайки клишето по което е бил възпитан още от дете. Клишето, по което са възпитавани всички деца... И когато някой, някога, посмее да възрази, той бива наказван и даван за лош пример. "Ето какво ви се случва, когато изразявате собствено, мнение и оборвате, това на учителя". 7/ Обществото ни е болно и се нуждае от лек. Нуждае се от промяна в системата.

III. Системата.

1/ Системата. Построена от векове, днес се град върху принципи, които вече не са актуални. Система, която не се е променила много от деня на своето зараждане. 2/ Системата е згрешена.

3/ За да може системата да управлява, тя има нужда да наложи своето върху нас. Правителството има нужда да го следваме сляпо, за това, то налга информационно затъмнение. Когато хората не получават друга информация, освен тази предложена от правителството, те не могат да различат, кое е правилно и кое не е. Така лъжата се превръща в истина. Истина, която по нататък служи за основа на всичко останало. Така управляващите градят властта върху лъжа и управляваните вече не правят разлика и следват сляпо правителството, доверявайки му се напълно. 4/ Ние се борим за тази свобода на информация. Ние се борим за свободата на словото и печата. Свободата да изразяваме свободно мислите си, без да бъдем гонени от системата. 5/ Дори и в най-развитите и "демократични" страни, системата налага дезинформация. И то точно тези страни, които претендират да бъдат люлка на свободното слово. 6/ Мрежата е, което ни помага да разпространяваме информацията, свободно. Мрежата, без граници и лимит. 7/ Нашето е ваше, вашето е наше. 8/ Всеки може да споделя информация с другите, без граници. 9/ Криптирането на информацията е нашето оръжие. Така революционното слово, се разпоространява свободно, а правителството може само да гадае.

10/ В Мрежата е нашата власт.

11/ Законите. Светът, се променя. макар и бавно, но законите си оставят същите. Системата не се променя, от векове, законите са си същите, само някой детаили се нагласят за новото време, но всичко в концепцията си остава постаромо. 12/ Ние имаме нужда от нови закони. Закони, съобразени с времето в което живеем. Закони, съобразени със светът, който ни заобикаля. А не закони, изграедни върху разбиранията от миналото. 13/ Законите, които само ни ограничават. Законите, които имат нужда от пренаписване...

IV. Визията.

1/ Някои хора, не се вълнуват много от това, което става в световни мащаби. Те се вълнуват от това, което става около тях. Тях ги итересува, това, което става днес, в техният микро-свят. 2/ Тези хора виждат едно мрачно бъдеще, защото гледат днешните дни, дните в които живеят.

3/ Други хора, се интересуват от това, което става в световен мащаб. Тях ги интересува всичко. Те се интересуват от бъдещето в переспектива, от това, което ще се случи в световен мащаб. 4/ Те имат

по-оптомистична визия. За тях бъдещето ще е по-чисто, по-добро и по-красиво, защото те гледат напред в бъдещето и виждат един по-зрял човек, виждат един по-мъдър свят.

5/ Ние сме по средата. Нас ни интересува, това което става днес, но и това, което ще стане утре.

6/ Ние гледаме в мрежата, а мрежата расте. 7/ Скоро всичко в този свят ще бъде погълнато от мрежата, от военните системи, до домашният компютър. 8/ Но мрежата е дом на анархия. 9/ Тя не може да бъде контролирана и в това е нейната сила. 10/ Всеки човек, ще бъде зависим от нея.

11/ Цялата информация на човечеството че бъде там, заключена в бездините от еденици и нули.

12/ И който контролира мрежата, ще контролира и информацията. 13/ Ще живеем в смесица от сегашното и бъдещето. 14/ Лошото от човека и доброто от технологията. 15/ Мрежата ще управлява малкият човек, а ние ще управляваме мрежата. 16/ Защото ако не управляваш, ще бъдеш управляван. 17/ Информацията е власт!

V. Къде сме ние.

1/ Къде сме ние? 2/ Всички ние живеем в един болен свят, където омразата е оръжие, свободата- мечта. 3/ Светът се развива толкова бвано. Трудно е за един Киберпънк да живее сред, толкова изостанал свят, гледайки хората около себе си, виждайки колко грешно се развиват, те. 4/ Ние вървим напред, а те ни дърпат назад. Обществото ни подтиска. Да, то подтиска свободното мислене. Със суровите си програми на обучение в училища и университети. Втълпяват на израстващите, своето виждане на нещата и всеки опит за изразяване на друго виждане, на друго разбиране, бива отхвърляно и наказвано. 5/ Децата ни растът, обучавани по тази, все още стара и не променена система. Система, която не предвижда изяви на свободна мисъл а изисква стриктно спазване на прогрмата... 6/ В колко по-различен свят можехме да живеем сега, ако хората правеха крачка, вместо стъпка...

7/ Толкова е трудно да живее, Киберпънк, в този свят. 8/ Сякаш времето е спряло. 9/ Ние живеем на правилното място, но не и в правилното време. 10/ Всичко е толкова обикновенно, хората са едни и същи, действията им- също. Сякаш, обществото чуства болна необходимост да живее назад във времето.

11/ Някои, опитвайки да намерят своят свят, светът на един Къберпънк, неуспявайки, изграждат свой, такъв. Построен в мислите им, те го наслагват върху реалността и така заживяват в един виртулаен свят. Измисленото изградено върху релаността... 12/ Други просто се примиряват със светът, такъв какъвто е. Те продължават да живеят в него, макар и да не го харесват. Просто няма друг изход, освен да се надяват, че светът ще излезе от своята дупка и ще тръгне напред.

13/ Tова, което ние се опитваме да направим е да се наложим върху ситуацията. Да нагодим сегашният свят към нашите нужди и виждания. Да използваме максимално, това, което е годно и да игнорираме ненужното. 14/ Ние строим, нашият свят в Киберпространството. 15/ Сред единиците и нулите, сред битовете с информация. 16/ Ние изграждаме нашата общност. Общността на Киберпънковете.

Този труд е Публична Собственост.